Актуално

Кратка история на парка

Преди Освобождението на България “Врана” е чифлик на Осман паша.
Фердинанд, който го купува е любител орнитолог и решава да кръсти чифлика на първата кацнала на покрива птица.

Дворецът бил накацан от ято врани и оттогава остава в историята с името “Врана”.

Дворецът е построен през 1909-1912 г. по проект на един от най-известните български архитекти Никола Лазаров, работил и върху резиденция „Евксиноград”. В облика му са преплетени елементи на византийска и възрожденско-манастирска архитектура, с влияние на френски класицизъм и сецесион. След построяването на двореца започва изграждането на парка, дело на Антон Краус, който го проектира в стила на класическото парково изкуство на ХІХ век. В него за засадени редки ботанически дървета и растения, някои от които донесени от Фердинанд, както и от Аларикус Делмард и Йохан Келерер. Сградата на двореца е разрушена частично от бомбардировките, но по-късно е възстановена и е служела за резиденция.

През 1992г. парк “Врана” е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение и за защитена територия, /в него може да се види голямо биоразнообразие -821 дървесни, храстови и тревисти вида/.
От 1998 г. „Врана” е собственост на царското семейство, което дарява парка на Столична община.

Територията

Паркът попада в границите на Столичната община. Поземленият имот е с обща площ 992.67 дка. Дарената на Столичната община част от имота е 968 дка.

Визия за бъдещо развитие на парк със съвременна функция

Парк “Врана” е бил резиденция в продължение на близо век – като царски дворец, а по-късно правителствена резиденция.

Днес в основната функция на паркова среда се търси и възможност за познавателна роля, като се осигури информация за историята, природните богатства и естетическите достойнства на територията.

Основни цели:

• Парка да може да се посещава от гражданите и гостите на нашата столица;
• Да се създаде обществен парк с познавателен и рекреационен характер;
• Да се възстанови и поддържа богатството на територията като растителни видове;
• Да се обогати зелената система на София.

В процес на работа са:

• Подготовка на информационни материали и определяне на режим за посещаване на парка от гражданите;
• Определяне на фитосанитарното състояние на дървесните масиви, солитери, пейзажни групи и храстови видове;
• Дендрологично проучване на парк “Врана” с цел реконструкция и възстановяване на автентичната му композиция и обемно-пространствено изграждане;
• Провеждане на мероприятия в парка – санитарна и други сечи;
• Избор и поръчка на парково обзавеждане;
• Възлагане на хидрогеоложко проучване за изграждане на сондажи;
• Възлагане за изготвяне на проект за поливна система;

Основни предвиждания за развитие:

Отваряне на парка за гражданите и извършване на редица ремонтни и възстановителни мероприятия, като:

• изграждане на сондажи;
• изграждане на поливна система;
• разполагане на парково обзавеждане;
• ремонт на три дървени моста;
• ремонт на четирите езера;
• ремонт на алейната мрежа;
• етикетиране на растителността – дървета,храсти, алпинеуми;
• възстановяване на ландшафтно-архитектурните елементи на парка – алпинеуми, декоративни растителни групи, дървесно-храстови масиви и др;
• ремонт на инженерна инфраструктура- ел.проводи, осветление, ВиК и др.

Финансиране:

През последните 5 години Столична община е давала за поддръжката на парк „Врана” приблизително 400 хил. лв. годишно, от които около 50% са изразходвани за охрана и вода.

Столичния общински съвет взе решение на 08.11.2012г. за закриване на досега поддържащата парка общинска структура – общинско мероприятие „Парк-музей „Врана” и възлагане на поддръжката на парка на Общинско предприятие „Паркове и градски градини”, чрез което решение намалява разходите за администрация с 60 хил. лв.

Предвижда се чрез изграждането на сондажи и съвременна поливна система да бъдат значително редуцирани и разходите за вода.

Не се предвижда намаляване на бюджета за поддръжка на парка, а неговото по-оптимално изразходване, за извършване на ремонти и възстановителни дейности, както и за осигуряване на информация и достъп за гражданите и гостите на столицата.

Тъй като парка е със статут на паметник на градинско-парковото изкуство и защитена местност ще се кандидатства за финансиране по европейски програми със съдействието на МОСВ, Министерство на културата и НИНКН.